Най-добрата страна на Пекин

Най-добрата страна на Пекин

Blog Article

ВсичкиЛюбовМалки РазговориОбразованиеПсихологияСемейство и децаЦитати

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.

И ето че се редят бразда, две, три — леха… Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста.

Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

За кого се сещаш, когато се сещаш за някого Константин Трендафилов

Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо разкази Пекин трещят сухи съчки.

— За Пенка това е лесно, тя има стари любовници — обади се Стамо и се изтегна.

Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…

Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:

Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)

Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка: